„Хермес“ пуска роман тик-ток сензация
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
БЕЗУПРЕЧЕН
от Елси Силвър
Обем: 392 стр.
Цена: 17,95 лева
ISBN: 978-954-26-2311-3
Превод: Стоянка Карачанова
Книга първа от еротичната поредност „ Честнът Спрингс “, трансформирала се в TikTok сензация!
Очаквайте на 28 ноември!
„ Имам богато въображение и му разрешавам да се развихри. “
Интервю с Елси Силвър
Елси Силвър реализира международен триумф с поредицата „ Честнът Спрингс “, която се трансформира в TikTok сензация. В свободното си време обича да готви, дегустира екзотични храни, пътува и да прекарва време със фамилията си измежду природата. Признава, че в последно време е последовател на ставането в пет сутринта, с цел да изпие първото си кафе на мира и необезпокоявано да се потопи в света на думите.
Откога се занимаваш професионално с писане?
От към година, само че преди този момент работех като текстописец и редактор. Но нищо не може да се съпостави с чувството да пишеш за самия себе си.
Защо избра тъкмо този род – сантиментални четива с еротични детайли, тъй като е настоящ ли?
Откакто се помня съм почитател на жанра, безусловно гълтам по няколко книги на седмица. Съпругът ми се е осмелявал да предложи да опитвам различен род, само че за мен това е изключено. И въпреки от много време да нахвърлях хрумвания, които по този начин и не получиха приключен тип, най-после локдаунът с дете на пет години ме накара да се заема съществено и „ Безупречен “ видя бял свят.
Откъде черпиш ентусиазъм?
От живота. Истории, които съм чула. От брака си, както и от предходните си връзки. Имам богато въображение и му разрешавам да се развихри. Едно изречение, ария или облик са задоволителни, с цел да се вдъхновя. Наскоро се майтапих с една другарка, че би трябвало да внимава какво споделя пред мен, тъй като постоянно се случва подсъзнателно да запазя нещо, което чуя, за бъдеща приложимост.
Коя е обичаната ти книга от поредицата „ Честнът Спрингс “?
Обичам всяка една от книгите си, тъй като съм вложила парченце от душата си, само че в случай че въпреки всичко би трябвало да избера, то това е „ Безсърдечен “, втората книга от серията. Откривам огромна част от себе си в Уила – дълго време се чудех с какво желая да се занимавам, работех като барманка, записах се в лицей, само че не можех да открия призванието си досега, в който не започнах да пиша. „ Безупречен “ също ми е измежду обичаните, тъй като се забавлявах ужасно доста, до момента в който я пишех, а и тя сложи началото на най-успешната ми поредност. И колкото и нескромно да звучи, считам, че книгата е страхотна и ще накара читателите да се потопят в света на фантазиите и да не помнят за напрегнатото си всекидневие.
За книгата
Правилата бяха елементарни: да си държи ръцете надалеч от дъщерята на своя сътрудник и да не се забърква в неприятности. Да бъде безукорен. Сега обаче е заставен да дели един покрив с нея. И едно легло. А разпоредбите са основани, с цел да бъдат нарушавани.
Рет Итън е най-известният родео каубой в Канада и дамите го обожават. Истинска суперзвезда. Или най-малко до напълно скоро – преди да се забърка в величествен скандал, който заплашва да постави несвоевременен завършек на блестящата му кариера. Агентът му упорства да почисти имиджа си, по тази причина изпраща щерка си Самър, която да го следи неразделно до края на сезона.
Рет не се нуждае от бавачка – още по-малко от секси такава, с прилепнали дънки и съблазнителна усмивка, която не може да си държи устата затворена. Чувствената уста, за която той не стопира да мисли по цяла нощ.
Рет обаче бързо осъзнава, че Самър няма да се окаже следващата лесна численост в дългия му лист със завоевания. Тя като че ли вижда кой е той в реалност, оттатък маската на самонадеян и егоистичен непрокопсаник, и очевидно няма желание да бяга. Напротив, доближава се от ден на ден.
Самър се пробва да не прекрачва границата, с цел да не пострада репутацията му в допълнение. Както и нейното сърце, което не може да понесе още болежка. Но Рет се зарича да го открадне, каквото и да му коства това.
Откъс
– Седиш върху един извънредно разгневен кучи наследник, Итън.
Красивият каубой на гърба на големия бик стисна пръсти в пестник и реалокира ръката си по въжето пред себе си. Тъмните му очи проблеснаха на екрана, острите черти на лицето му надзъртаха иззад защитната решетка на каската му.
– Колкото повече се мятат, толкоз по-щастлив ме вършат.
Едва съумях да чуя какво си споделят на фона на шумотевицата на тълпата край голямата сцена с цялата тази мощна музика, свиреща на заден декор, само че надписите в долната част на екрана ми изясниха това, което другояче бих могла да пропусна.
Младият мъж, надвесил се над ограждението, се разсмя и поклати глава.
– Трябва да е от цялото това прясно мляко, което пиеш. Нито една счупена кост за световноизвестния Рет Итън.
Каубоят, който всички елементарно разпознаваха, се ухили необятно иззад защитната мрежа пред лицето си и белите му зъби проблеснаха. В същото време той намигна с око с цвят на кехлибар отдолу под черната каска. Очарователна усмивка. Знам го, тъй като бях прекарала безчет часове да се заглеждам в нейната версия върху лъскавия афиш.
– Стига, Тео! Знаеш, че пъклен доста ненавиждам прясно мляко.
Закачлива усмивка играеше по устните на Тео, до момента в който говореше.
– Обаче изглеждаш сладурски в тези реклами, в които имаш каймак над горната джука. Даже е много сладурско за дъртак като теб.
По-младият мъж намигна и двамата избухнаха в другарски смях, до момента в който Рет продължаваше методично да прокарва ръката си напред-назад по въжето.
– Наистина избирам всеки ден да ме хвърля бик, вместо да пия тази гнусота!
Смехът им бе единственото, което чух, когато татко ми натисна бутона за пауза на видеото на огромния плосък екран. По шията му избиха червени петна, които постепенно се надигнаха към лицето му.
– Добре… – осмелих се да промълвя деликатно, пробвайки се да проумея за какво тази замяна на реплики постановяваше да се организира спонтанната незабавна бизнес среща, в която участваха двама от най-новите чиновници на „ Хамилтън Елит “.
– Не. Не е добре. Този човек е лице на професионалната езда на бикове и преди малко оплю най-големите си спонсори. Но нататък става и по-зле. Гледай.
Той още веднъж натисна бутона със мощ, като че ли този бутон бе направил нещо доста неприятно в цялата тази работа, и на екрана се появи друга сцена. Рет излезе от арената и отиде към паркинга със състезателен сак, висящ на едното му рамо. Предпазната каска в този момент бе сменена от каубойска шапка, а някакъв кокалест мъж с размъкнати тъмни облекла се приближаваше забързано към него, следван от видеооператор с включена камера.
Не мисля, че папараците нормално преследваха ездачи на бикове, само че Рет Итън се беше трансформирал в нещо като нарицателно в спорта през годините. В никакъв случай не би могъл да се назова „ образец за непоквареност “, само че беше по-скоро знак на здравия, устойчив и обветрен от живота човек от провинцията.
Репортерът форсира леко крачка, с цел да избърза пред него и да изравни микрофона си с лицето на Рет.
– Рет, можеш ли да коментираш видеото, което се разпространяваше из интернет този уикенд? Искаш ли да се извиниш на някого?
Каубоят стисна устни в тънка линия и се опита да скрие лицето си зад козирката на шапката. Един мускул на челюстта му пулсираше и се виждаше по какъв начин цялото му тренирано тяло се напряга. Напрежението се излъчваше от всичките му крака.
– Без коментар – процеди той през зъби.
– Стига, дребосъче! Кажи нещо – продължи кльощавият вид и притисна микрофона към бузата на Рет. Тикна го в лицето му, макар че той отхвърли коментар. – Феновете ти заслужават пояснение – настоя репортерът.
– Не, не е по този начин – измърмори Рет, пробвайки се да се отдалечи от натрапника.
Защо всички тези хора смятаха, че им се дължи отговор единствено тъй като са причакали в засада човек, който по принцип си гледа своите работи?
– А какво ще кажеш за опрощение? – настоя отново оня.
И тогава Рет заби пестник право в лицето му.
Случи се толкоз бързо, че примигнах в опит да последвам картината на екрана, снимана с тресяща се и подскачаща нагоре-надолу камера.
Е, мамка му!
Само след секунди нахалният папарак към този момент лежеше на земята и стискаше лицето си с две шепи, а Рет разтърсваше сопнато ръката си, до момента в който се отдалечаваше, без да каже нито дума.
Екранът превключи назад към новинарския канал, само че преди да успеем да създадем какъвто и да било коментар за преди малко видяното, татко ми изключи тв приемника и изпуфтя сопнато.
– Мразя ги тези проклети каубои. Невъзможно е да ги накараш да следват правила. Не желая повече да се занимавам с него. Какво благополучие е, че имам вас двамата, с цел да ви го трансферира – съобщи той, а гласът му трепереше от гняв. Въпреки това аз резервирах успокоение и се облегнах обратно на стола си. Баща ми елементарно губеше самообладание, само че също толкоз елементарно си възвръщаше самообладанието. На този стадий от живота ми аз съвсем не се впечатлявах от внезапните промени на настроението му. Не можеш да оцелееш задълго в „ Хамилтън Елит “, в случай че не можеш да търпиш Кип Хамилтън.
За мое благополучие съм разполагала с цялостен живот да се изучавам на това и да не обръщам внимание на настроенията му, тъй че можеше да се каже, че бях ваксинирана. Даже започнах да си мисля, че това е част от неговия сексапил, по тази причина и стопирах да го одобрявам персонално. Той не беше сърдит на мен. Просто беше… сърдит.
– Скъсах си задника от работа години наред, с цел да осигуря на този селянин спонсорство, за каквото в никакъв случай не е могъл да мечтае, а в този момент, когато кариерата му залязва, той прецаква всичко просто по този начин! – Баща ми щракна с пръсти по посока на огромния ефирен екран, инсталиран на стената. – Имаш ли визия какъв брой доста пари вършат тези видове поради това, че са задоволително откачени да се качат на гърба на сърдит деветстотинкилограмов бик, Самър?
– Не – отвърнах аз, само че имах възприятието, че той се кани да ме осведоми. Задържах взор право в тъмните очи на татко си. Имаха същия нюанс като моите. Джоф, другият помощник на стола до мен, се сви леко на мястото си.
– Правят милиони долари, в случай че са толкоз положителни, колкото този глупак.
Никога не бях предполагала, че това е толкоз огромен бизнес, само че въпреки всичко това не се учеше в програмата по право в университета. Знаех обаче всичко за Рет Итън – разбивач на сърца и сензация в ездата на бикове, както и моя отколешна тийнейджърска тръпка, само че не знаех съвсем нищо за цялата каубойска промишленост, нито за самия спорт. Едното ъгълче на устните ми се повдигна леко нагоре, до момента в който си припомнях по какъв начин преди десетина години лежах в леглото си и се взирах в неговата фотография.
Рет, покачен на ограда, гледащ обратно през рамо към камерата. Пред него се простираше необятно поле и се виждаха ярките отражения на залязващото слънце. По устните му играеше закачлива усмивка, а очите му бяха частично закрити от поизносена каубойска шапка. Носеше и тези бележити дънки „ Ранглър “, които обгръщаха най-приятните елементи от тялото му.
Така че, да, знаех нещичко за ездата на бикове. Знаех също по този начин, че съм прекарала извънредно доста време, зяпайки онази фотография. Земята. Слънчевите лъчи. Всичко в нея ме привличаше неудържимо, не беше единствено поради момчето. Караше ме да желая да съм там и да виждам този залез със личните си очи.
– Джордж, знаеш ли каква тъкмо сума от спонсорството на млекопроизводителите преди малко беше пусната в канала? Да не загатваме и другите му спонсори, чиито топки още веднъж ще се наложи да погалвам, с цел да изгладя това неразбирателство?
Кълна се в бога, едвам не изсумтях. Джордж! Познавах татко си задоволително добре, с цел да знам, че бе наясно, че индивидът не се споделяше по този начин, само че също по този начин знаех и че това е тест за Джоф – инспекция дали ще каже нещо. Доколкото разбирах, не всеки път бе елементарно да се работи с известни спортисти и други звезди и към този момент можех да кажа сигурно, че за мъжа до мен несъмнено щеше да е същинска битка.
– Ъ… – Той разпростра трескаво досието, сложена на масата пред него, и аз си разреших да плъзна взор по френските прозорци на залата за срещи. Същите прозорци, които разкриваха панорама към прериите на Албърта. От трийсетия етаж на тази постройка гледката над Калгари бе неповторима. Покритите със сняг върхове на Скалистите планини в далечината приличаха на нарисувани. Подобен пейзаж в никакъв случай не омръзваше.
– Отговорът е десетки милиони, Грег.
Захапах безмълвно вътрешността на бузите си, с цел да не се разсмея. Харесвах Джоф, а татко ми се държеше като цялостен глупак, само че след години, прекарани на мястото на горкия Джоф, ми беше занимателно да видя по какъв начин някой различен минава през това, което и аз съм претърпяла.
Бог ми бе очевидец, сестра ми Уинтър в никакъв случай не беше ставала обект на сходно отношение от страна на татко ни. Те двамата с Кип имаха по-различни взаимоотношения. С мен Кип бе палав и по никакъв начин не си поплюваше какво ще изтърси, до момента в който с нея се държеше хладно, съвсем професионално. Така или другояче, мислех, че на нея по този начин повече ѝ харесваше.
Джоф ме погледна и на лицето му се появи безрадостна усмивка.
Виждала бях това изражение по лицата на чиновниците доста пъти. То споделяше: „ Сигурно е хубаво да си дребното момиченце на шефа “. Казваше още: „ Друго си е да се отнасят с теб покровителствено, а? “ Но аз бях привикнала да одобрявам и такива намеци. Кожата ми беше задоволително загрубяла, а мерилото дали ми пука към този момент не бе толкоз сензитивно. Знаех, че след петнайсет минути Кип Хамилтън щеше да бълва смешки и да се усмихва. Хапливият му език и острият взор, които използваше за пред клиентите, бързо щяха да изчезнат.
Този човек беше занаятчия в това, даже и да беше мъничко потаен. Но мисля, че това бе и част от работата му, да лавира и да се пазари при договорите като топ сътрудник, представляващ гении.
Ако трябваше да съм почтена, към момента не бях сигурна дали пасвах в тази работна среда. Не бях напълно сигурна и дали желаех да пасна. Това обаче постоянно ми се беше коствало вярно. Поне дотолкоз дължах на татко си.
– Значи въпросът е в това, деца – продължи той, – по какъв начин можем да оправим казуса? Спонсорството на „ Млечния крал “ ни виси на косъм. По дяволите, един прокълнат професионален ездач на бикове преди малко подкопа основите на целия му бизнес. Фермерите? Производителите на млечни артикули? Изглежда, това не би трябвало да има значение, само че хората ще приказват. Ще стартират да го гледат под лупа и не мисля, че ще им хареса видяното. А това ще изкриви визията за този глупак повече, в сравнение с си мислите. А визията за него е визията, която аз съм основал, тъй като този простак ни носи доста пари.
– Как въобще първият запис е видял бял свят? – попитах аз, откакто въпреки всичко съумях да накарам мозъка си да насочи мисли към настоящата задача.
– Една локална телевизия е оставила камерата си да работи след ефир – отговори татко ми и разтърка с длан безпрепятствено избръснатата си брадичка. – Записали са цялата лошотия, а по-късно са ѝ добавили надписи и са я пуснали във вечерните вести.
– Добре. Значи той би трябвало да се извини – подмятна Джоф.
Баща ми завъртя сопнато очи при споменаването на това естествено позволение на казуса.
– Ще би трябвало да направи много повече от това просто да се извини. И имам поради, че ще му би трябвало пъклен безукорен проект за деяние през остатъка от сезона. Остават му няколко месеца до международния шампионат във Вегас. Ще би трябвало да поизгладим ореола към каубойската му шапка преди този момент, тъй като в противоположен случай спонсорите ще отлетят като мухи.
Потупах замислено устните си с крайчето на химикалката, а мислите ми препуснаха към това, което можехме да създадем, с цел да спасим обстановката. Аз, несъмнено, нямах съвсем никакъв опит, по тази причина се придържах главно към водещите въпроси.
– Значи би трябвало да го представим в светлината на чаровния, безукорен, уталожен и земен кънтри каубой, момчето, което всички познават?
Баща ми стартира да се хили и смехът му прозвуча като кучешки лай. Той протегна ръце напред през масата и се просна по лице, заливайки се от смях. Джоф потрепна, а аз извърнах сопнато очи. Ама че гадняр.
– Точно в това е казусът. Рет Итън не е безукорен, уталожен и земен кънтри каубой и момче, което всички познават. Той е горд каубой, който купонясва хубавичко, следван от тълпи дами, хвърлящи се в обятията му всеки уикенд. И това на него ни минимум не му пречи. Преди не е било проблем, само че в този момент ще разчепкат всичко, до което съумеят да се доберат – също като проклети лешояди.
Повдигнах многозначително вежда и се облегнах обратно на стола си. Рет беше огромен мъж и сигурно, в случай че му се обяснеше какво следва, би могъл да съблюдава държание. Все отново той плащаше на компанията ни, с цел да движим нещата вместо него.
– Значи смяташ, че не може да се държи допустимо най-подобаващо през идващите няколко месеца?
Баща ми кимна изтощено и още веднъж стартира да се смее.
– Самър, визията на този човек за положително държание няма да ни свърши работа.
– Говориш за него по този начин, като че ли е някакво диво животно, Кип. – Научила съм по сложния метод да не го назовавам „ баща “ на работа. Той въпреки всичко ми беше шеф, макар че пътувахме преди и след работа в една и съща кола всеки ден. – Какво му би трябвало? Бавачка ли?
Стаята утихна в продължение на няколко секунди, до момента в който татко ми се взираше замислено в плота на масата пред себе си. Пръстите му потропваха леко по повърхността – нещо, което той правеше механично, когато някоя сериозна мисъл се въртеше в главата му. Навик, който аз също бях прихванала от него през годините. Почти черните му очи се повдигнаха и по цялото му лице се разля вълча усмивка.
– Да, Самър. Той се нуждае тъкмо от това. И познавам идеалния човек за тази работа.
Съдейки по метода, по който ме гледаше в този миг, мислех, че новата бавачка на Рет Итън може би щях да съм тъкмо аз.
п редставя
БЕЗУПРЕЧЕН
от Елси Силвър
Обем: 392 стр.
Цена: 17,95 лева
ISBN: 978-954-26-2311-3
Превод: Стоянка Карачанова
Книга първа от еротичната поредност „ Честнът Спрингс “, трансформирала се в TikTok сензация!
Очаквайте на 28 ноември!
„ Имам богато въображение и му разрешавам да се развихри. “
Интервю с Елси Силвър
Елси Силвър реализира международен триумф с поредицата „ Честнът Спрингс “, която се трансформира в TikTok сензация. В свободното си време обича да готви, дегустира екзотични храни, пътува и да прекарва време със фамилията си измежду природата. Признава, че в последно време е последовател на ставането в пет сутринта, с цел да изпие първото си кафе на мира и необезпокоявано да се потопи в света на думите.
Откога се занимаваш професионално с писане?
От към година, само че преди този момент работех като текстописец и редактор. Но нищо не може да се съпостави с чувството да пишеш за самия себе си.
Защо избра тъкмо този род – сантиментални четива с еротични детайли, тъй като е настоящ ли?
Откакто се помня съм почитател на жанра, безусловно гълтам по няколко книги на седмица. Съпругът ми се е осмелявал да предложи да опитвам различен род, само че за мен това е изключено. И въпреки от много време да нахвърлях хрумвания, които по този начин и не получиха приключен тип, най-после локдаунът с дете на пет години ме накара да се заема съществено и „ Безупречен “ видя бял свят.
Откъде черпиш ентусиазъм?
От живота. Истории, които съм чула. От брака си, както и от предходните си връзки. Имам богато въображение и му разрешавам да се развихри. Едно изречение, ария или облик са задоволителни, с цел да се вдъхновя. Наскоро се майтапих с една другарка, че би трябвало да внимава какво споделя пред мен, тъй като постоянно се случва подсъзнателно да запазя нещо, което чуя, за бъдеща приложимост.
Коя е обичаната ти книга от поредицата „ Честнът Спрингс “?
Обичам всяка една от книгите си, тъй като съм вложила парченце от душата си, само че в случай че въпреки всичко би трябвало да избера, то това е „ Безсърдечен “, втората книга от серията. Откривам огромна част от себе си в Уила – дълго време се чудех с какво желая да се занимавам, работех като барманка, записах се в лицей, само че не можех да открия призванието си досега, в който не започнах да пиша. „ Безупречен “ също ми е измежду обичаните, тъй като се забавлявах ужасно доста, до момента в който я пишех, а и тя сложи началото на най-успешната ми поредност. И колкото и нескромно да звучи, считам, че книгата е страхотна и ще накара читателите да се потопят в света на фантазиите и да не помнят за напрегнатото си всекидневие.
За книгата
Правилата бяха елементарни: да си държи ръцете надалеч от дъщерята на своя сътрудник и да не се забърква в неприятности. Да бъде безукорен. Сега обаче е заставен да дели един покрив с нея. И едно легло. А разпоредбите са основани, с цел да бъдат нарушавани.
Рет Итън е най-известният родео каубой в Канада и дамите го обожават. Истинска суперзвезда. Или най-малко до напълно скоро – преди да се забърка в величествен скандал, който заплашва да постави несвоевременен завършек на блестящата му кариера. Агентът му упорства да почисти имиджа си, по тази причина изпраща щерка си Самър, която да го следи неразделно до края на сезона.
Рет не се нуждае от бавачка – още по-малко от секси такава, с прилепнали дънки и съблазнителна усмивка, която не може да си държи устата затворена. Чувствената уста, за която той не стопира да мисли по цяла нощ.
Рет обаче бързо осъзнава, че Самър няма да се окаже следващата лесна численост в дългия му лист със завоевания. Тя като че ли вижда кой е той в реалност, оттатък маската на самонадеян и егоистичен непрокопсаник, и очевидно няма желание да бяга. Напротив, доближава се от ден на ден.
Самър се пробва да не прекрачва границата, с цел да не пострада репутацията му в допълнение. Както и нейното сърце, което не може да понесе още болежка. Но Рет се зарича да го открадне, каквото и да му коства това.
Откъс
– Седиш върху един извънредно разгневен кучи наследник, Итън.
Красивият каубой на гърба на големия бик стисна пръсти в пестник и реалокира ръката си по въжето пред себе си. Тъмните му очи проблеснаха на екрана, острите черти на лицето му надзъртаха иззад защитната решетка на каската му.
– Колкото повече се мятат, толкоз по-щастлив ме вършат.
Едва съумях да чуя какво си споделят на фона на шумотевицата на тълпата край голямата сцена с цялата тази мощна музика, свиреща на заден декор, само че надписите в долната част на екрана ми изясниха това, което другояче бих могла да пропусна.
Младият мъж, надвесил се над ограждението, се разсмя и поклати глава.
– Трябва да е от цялото това прясно мляко, което пиеш. Нито една счупена кост за световноизвестния Рет Итън.
Каубоят, който всички елементарно разпознаваха, се ухили необятно иззад защитната мрежа пред лицето си и белите му зъби проблеснаха. В същото време той намигна с око с цвят на кехлибар отдолу под черната каска. Очарователна усмивка. Знам го, тъй като бях прекарала безчет часове да се заглеждам в нейната версия върху лъскавия афиш.
– Стига, Тео! Знаеш, че пъклен доста ненавиждам прясно мляко.
Закачлива усмивка играеше по устните на Тео, до момента в който говореше.
– Обаче изглеждаш сладурски в тези реклами, в които имаш каймак над горната джука. Даже е много сладурско за дъртак като теб.
По-младият мъж намигна и двамата избухнаха в другарски смях, до момента в който Рет продължаваше методично да прокарва ръката си напред-назад по въжето.
– Наистина избирам всеки ден да ме хвърля бик, вместо да пия тази гнусота!
Смехът им бе единственото, което чух, когато татко ми натисна бутона за пауза на видеото на огромния плосък екран. По шията му избиха червени петна, които постепенно се надигнаха към лицето му.
– Добре… – осмелих се да промълвя деликатно, пробвайки се да проумея за какво тази замяна на реплики постановяваше да се организира спонтанната незабавна бизнес среща, в която участваха двама от най-новите чиновници на „ Хамилтън Елит “.
– Не. Не е добре. Този човек е лице на професионалната езда на бикове и преди малко оплю най-големите си спонсори. Но нататък става и по-зле. Гледай.
Той още веднъж натисна бутона със мощ, като че ли този бутон бе направил нещо доста неприятно в цялата тази работа, и на екрана се появи друга сцена. Рет излезе от арената и отиде към паркинга със състезателен сак, висящ на едното му рамо. Предпазната каска в този момент бе сменена от каубойска шапка, а някакъв кокалест мъж с размъкнати тъмни облекла се приближаваше забързано към него, следван от видеооператор с включена камера.
Не мисля, че папараците нормално преследваха ездачи на бикове, само че Рет Итън се беше трансформирал в нещо като нарицателно в спорта през годините. В никакъв случай не би могъл да се назова „ образец за непоквареност “, само че беше по-скоро знак на здравия, устойчив и обветрен от живота човек от провинцията.
Репортерът форсира леко крачка, с цел да избърза пред него и да изравни микрофона си с лицето на Рет.
– Рет, можеш ли да коментираш видеото, което се разпространяваше из интернет този уикенд? Искаш ли да се извиниш на някого?
Каубоят стисна устни в тънка линия и се опита да скрие лицето си зад козирката на шапката. Един мускул на челюстта му пулсираше и се виждаше по какъв начин цялото му тренирано тяло се напряга. Напрежението се излъчваше от всичките му крака.
– Без коментар – процеди той през зъби.
– Стига, дребосъче! Кажи нещо – продължи кльощавият вид и притисна микрофона към бузата на Рет. Тикна го в лицето му, макар че той отхвърли коментар. – Феновете ти заслужават пояснение – настоя репортерът.
– Не, не е по този начин – измърмори Рет, пробвайки се да се отдалечи от натрапника.
Защо всички тези хора смятаха, че им се дължи отговор единствено тъй като са причакали в засада човек, който по принцип си гледа своите работи?
– А какво ще кажеш за опрощение? – настоя отново оня.
И тогава Рет заби пестник право в лицето му.
Случи се толкоз бързо, че примигнах в опит да последвам картината на екрана, снимана с тресяща се и подскачаща нагоре-надолу камера.
Е, мамка му!
Само след секунди нахалният папарак към този момент лежеше на земята и стискаше лицето си с две шепи, а Рет разтърсваше сопнато ръката си, до момента в който се отдалечаваше, без да каже нито дума.
Екранът превключи назад към новинарския канал, само че преди да успеем да създадем какъвто и да било коментар за преди малко видяното, татко ми изключи тв приемника и изпуфтя сопнато.
– Мразя ги тези проклети каубои. Невъзможно е да ги накараш да следват правила. Не желая повече да се занимавам с него. Какво благополучие е, че имам вас двамата, с цел да ви го трансферира – съобщи той, а гласът му трепереше от гняв. Въпреки това аз резервирах успокоение и се облегнах обратно на стола си. Баща ми елементарно губеше самообладание, само че също толкоз елементарно си възвръщаше самообладанието. На този стадий от живота ми аз съвсем не се впечатлявах от внезапните промени на настроението му. Не можеш да оцелееш задълго в „ Хамилтън Елит “, в случай че не можеш да търпиш Кип Хамилтън.
За мое благополучие съм разполагала с цялостен живот да се изучавам на това и да не обръщам внимание на настроенията му, тъй че можеше да се каже, че бях ваксинирана. Даже започнах да си мисля, че това е част от неговия сексапил, по тази причина и стопирах да го одобрявам персонално. Той не беше сърдит на мен. Просто беше… сърдит.
– Скъсах си задника от работа години наред, с цел да осигуря на този селянин спонсорство, за каквото в никакъв случай не е могъл да мечтае, а в този момент, когато кариерата му залязва, той прецаква всичко просто по този начин! – Баща ми щракна с пръсти по посока на огромния ефирен екран, инсталиран на стената. – Имаш ли визия какъв брой доста пари вършат тези видове поради това, че са задоволително откачени да се качат на гърба на сърдит деветстотинкилограмов бик, Самър?
– Не – отвърнах аз, само че имах възприятието, че той се кани да ме осведоми. Задържах взор право в тъмните очи на татко си. Имаха същия нюанс като моите. Джоф, другият помощник на стола до мен, се сви леко на мястото си.
– Правят милиони долари, в случай че са толкоз положителни, колкото този глупак.
Никога не бях предполагала, че това е толкоз огромен бизнес, само че въпреки всичко това не се учеше в програмата по право в университета. Знаех обаче всичко за Рет Итън – разбивач на сърца и сензация в ездата на бикове, както и моя отколешна тийнейджърска тръпка, само че не знаех съвсем нищо за цялата каубойска промишленост, нито за самия спорт. Едното ъгълче на устните ми се повдигна леко нагоре, до момента в който си припомнях по какъв начин преди десетина години лежах в леглото си и се взирах в неговата фотография.
Рет, покачен на ограда, гледащ обратно през рамо към камерата. Пред него се простираше необятно поле и се виждаха ярките отражения на залязващото слънце. По устните му играеше закачлива усмивка, а очите му бяха частично закрити от поизносена каубойска шапка. Носеше и тези бележити дънки „ Ранглър “, които обгръщаха най-приятните елементи от тялото му.
Така че, да, знаех нещичко за ездата на бикове. Знаех също по този начин, че съм прекарала извънредно доста време, зяпайки онази фотография. Земята. Слънчевите лъчи. Всичко в нея ме привличаше неудържимо, не беше единствено поради момчето. Караше ме да желая да съм там и да виждам този залез със личните си очи.
– Джордж, знаеш ли каква тъкмо сума от спонсорството на млекопроизводителите преди малко беше пусната в канала? Да не загатваме и другите му спонсори, чиито топки още веднъж ще се наложи да погалвам, с цел да изгладя това неразбирателство?
Кълна се в бога, едвам не изсумтях. Джордж! Познавах татко си задоволително добре, с цел да знам, че бе наясно, че индивидът не се споделяше по този начин, само че също по този начин знаех и че това е тест за Джоф – инспекция дали ще каже нещо. Доколкото разбирах, не всеки път бе елементарно да се работи с известни спортисти и други звезди и към този момент можех да кажа сигурно, че за мъжа до мен несъмнено щеше да е същинска битка.
– Ъ… – Той разпростра трескаво досието, сложена на масата пред него, и аз си разреших да плъзна взор по френските прозорци на залата за срещи. Същите прозорци, които разкриваха панорама към прериите на Албърта. От трийсетия етаж на тази постройка гледката над Калгари бе неповторима. Покритите със сняг върхове на Скалистите планини в далечината приличаха на нарисувани. Подобен пейзаж в никакъв случай не омръзваше.
– Отговорът е десетки милиони, Грег.
Захапах безмълвно вътрешността на бузите си, с цел да не се разсмея. Харесвах Джоф, а татко ми се държеше като цялостен глупак, само че след години, прекарани на мястото на горкия Джоф, ми беше занимателно да видя по какъв начин някой различен минава през това, което и аз съм претърпяла.
Бог ми бе очевидец, сестра ми Уинтър в никакъв случай не беше ставала обект на сходно отношение от страна на татко ни. Те двамата с Кип имаха по-различни взаимоотношения. С мен Кип бе палав и по никакъв начин не си поплюваше какво ще изтърси, до момента в който с нея се държеше хладно, съвсем професионално. Така или другояче, мислех, че на нея по този начин повече ѝ харесваше.
Джоф ме погледна и на лицето му се появи безрадостна усмивка.
Виждала бях това изражение по лицата на чиновниците доста пъти. То споделяше: „ Сигурно е хубаво да си дребното момиченце на шефа “. Казваше още: „ Друго си е да се отнасят с теб покровителствено, а? “ Но аз бях привикнала да одобрявам и такива намеци. Кожата ми беше задоволително загрубяла, а мерилото дали ми пука към този момент не бе толкоз сензитивно. Знаех, че след петнайсет минути Кип Хамилтън щеше да бълва смешки и да се усмихва. Хапливият му език и острият взор, които използваше за пред клиентите, бързо щяха да изчезнат.
Този човек беше занаятчия в това, даже и да беше мъничко потаен. Но мисля, че това бе и част от работата му, да лавира и да се пазари при договорите като топ сътрудник, представляващ гении.
Ако трябваше да съм почтена, към момента не бях сигурна дали пасвах в тази работна среда. Не бях напълно сигурна и дали желаех да пасна. Това обаче постоянно ми се беше коствало вярно. Поне дотолкоз дължах на татко си.
– Значи въпросът е в това, деца – продължи той, – по какъв начин можем да оправим казуса? Спонсорството на „ Млечния крал “ ни виси на косъм. По дяволите, един прокълнат професионален ездач на бикове преди малко подкопа основите на целия му бизнес. Фермерите? Производителите на млечни артикули? Изглежда, това не би трябвало да има значение, само че хората ще приказват. Ще стартират да го гледат под лупа и не мисля, че ще им хареса видяното. А това ще изкриви визията за този глупак повече, в сравнение с си мислите. А визията за него е визията, която аз съм основал, тъй като този простак ни носи доста пари.
– Как въобще първият запис е видял бял свят? – попитах аз, откакто въпреки всичко съумях да накарам мозъка си да насочи мисли към настоящата задача.
– Една локална телевизия е оставила камерата си да работи след ефир – отговори татко ми и разтърка с длан безпрепятствено избръснатата си брадичка. – Записали са цялата лошотия, а по-късно са ѝ добавили надписи и са я пуснали във вечерните вести.
– Добре. Значи той би трябвало да се извини – подмятна Джоф.
Баща ми завъртя сопнато очи при споменаването на това естествено позволение на казуса.
– Ще би трябвало да направи много повече от това просто да се извини. И имам поради, че ще му би трябвало пъклен безукорен проект за деяние през остатъка от сезона. Остават му няколко месеца до международния шампионат във Вегас. Ще би трябвало да поизгладим ореола към каубойската му шапка преди този момент, тъй като в противоположен случай спонсорите ще отлетят като мухи.
Потупах замислено устните си с крайчето на химикалката, а мислите ми препуснаха към това, което можехме да създадем, с цел да спасим обстановката. Аз, несъмнено, нямах съвсем никакъв опит, по тази причина се придържах главно към водещите въпроси.
– Значи би трябвало да го представим в светлината на чаровния, безукорен, уталожен и земен кънтри каубой, момчето, което всички познават?
Баща ми стартира да се хили и смехът му прозвуча като кучешки лай. Той протегна ръце напред през масата и се просна по лице, заливайки се от смях. Джоф потрепна, а аз извърнах сопнато очи. Ама че гадняр.
– Точно в това е казусът. Рет Итън не е безукорен, уталожен и земен кънтри каубой и момче, което всички познават. Той е горд каубой, който купонясва хубавичко, следван от тълпи дами, хвърлящи се в обятията му всеки уикенд. И това на него ни минимум не му пречи. Преди не е било проблем, само че в този момент ще разчепкат всичко, до което съумеят да се доберат – също като проклети лешояди.
Повдигнах многозначително вежда и се облегнах обратно на стола си. Рет беше огромен мъж и сигурно, в случай че му се обяснеше какво следва, би могъл да съблюдава държание. Все отново той плащаше на компанията ни, с цел да движим нещата вместо него.
– Значи смяташ, че не може да се държи допустимо най-подобаващо през идващите няколко месеца?
Баща ми кимна изтощено и още веднъж стартира да се смее.
– Самър, визията на този човек за положително държание няма да ни свърши работа.
– Говориш за него по този начин, като че ли е някакво диво животно, Кип. – Научила съм по сложния метод да не го назовавам „ баща “ на работа. Той въпреки всичко ми беше шеф, макар че пътувахме преди и след работа в една и съща кола всеки ден. – Какво му би трябвало? Бавачка ли?
Стаята утихна в продължение на няколко секунди, до момента в който татко ми се взираше замислено в плота на масата пред себе си. Пръстите му потропваха леко по повърхността – нещо, което той правеше механично, когато някоя сериозна мисъл се въртеше в главата му. Навик, който аз също бях прихванала от него през годините. Почти черните му очи се повдигнаха и по цялото му лице се разля вълча усмивка.
– Да, Самър. Той се нуждае тъкмо от това. И познавам идеалния човек за тази работа.
Съдейки по метода, по който ме гледаше в този миг, мислех, че новата бавачка на Рет Итън може би щях да съм тъкмо аз.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ